English Abstract: A reason for this research is the 70th anniversary from the death of the first theorist of the reading Nicolas A. Roubakine (23th of November 1946), with which expires the period of protection of the copyright on his works and their transition into the public domain. The real aim of the analysis is identification of the actual problems in the field of the mass communication and reading, which can be solved with the method of the bibliopsychology, created by Roubakine at the beginning of ХХth century. The methods answers to the requirements of theoretical study with application of the methods deduction and extrapolation in the system problem-decision, accompanied by a secondary research conducted through selective monographic method, document method, scientific critics of sociological researches, secondary data analysis and overview of scientific publications, available in the libraries worldwide. They are lead fifteen sharply conflict zones in the sphere of the reading, those regulation and management requires bibliopsychological approach. During the process of the study are determined two unpopular contributions of N. Roubakine towards the theory of the communications – he creates the communication formula with “The 5 W“ decades before Harold Lasswell and formulates the method of bibliopsychological archeology a half century before the appearance of the discipline media archeology. The possibilities of the bibliopsychology aren’t still used, although it is a subject of study of other sciences as library science, bibliography, psycholinguistics, linguistics, psychology. The modern attempts for development of this scientific discipline are insufficient. Very often the attention of the researchers is directed towards other sciences because the examined subject is considerably more complex.Russian Abstract: Поводом исследования послужило 70-летие со дня смерти первого теоретика чтения Николая Александровича Рубакина (23 ноября 1946 г.), с которой даты истекает период защиты авторского права его произведений и становится возможным их переход в публичный домейн. Настоящая цель анализа - установление актуальных проблем в поле массовых коммуникаций и чтения, которые можно решить при помощи метода библиопсихологии, созданный Николаем Рубакиным в начале ХХ-ого века. Методика соответствует требованиям теоретического исследования с применением методов дедукции и экстраполяции в системе „проблем – решение“, вместе с сопровождающим вторичным исследованием (secondary research), выполненным селлективным монографическим методом, документальным методом, научной критикой социологических исследований, анализом вторичных данных (secondary data analysis) и обзором научных публикаций, доступных в мировых библиотеках. Выявлены пятнадцать остро конфликтных зон в сфере чтения, регулирование и управление которого требует библиопсихологического подхода. В процессе исследования устанавливаются и два неизвестных вклада Николая Рубакина в теорию коммуникаций – он создает коммуникационную формулу пяти „К“ десятилетия до Гарольда Лассуэлла и формулирует метод библиопсихологической археологии полвека до появления дисциплины „медийная археология“. Возможности библиопсихологии все еще не использованы на благо различных научных областей, несмотря на то, что она является предметом исследования и других наук, как библиотековедение, библиография, психолингвистика, язикознание, психология. Современные попытки развития этой научной дисциплины недостаточны. Очень часто внимание исследователей нацелено к другим наукам, так как предмет, который она рассматривает, значительно сложнее.Bulgarian Abstract: Повод за изследването е 70-годишнината от смъртта на първия теоретик на четенето Николай А. Рубакин (23 ноември 1946 г.), с която изтича периодът на защита на авторските права върху произведенията му и преминаването им в публичния домейн. Същинската цел на анализа е установяване на актуалните проблеми в полето на масовите комуникации и четенето, които могат да се решат с метода на библиопсихологията, създаден от Николай Рубакин в началото на ХХ век. Методиката отговаря на изискванията на теоретично изследване с приложение на методите дедукция и екстраполация в системата „проблем – решение“, придружено с вторично изследване (secondary research) извършено чрез селективен монографичен метод, документен метод, научна критика на социологически изледвания, анализ на вторични данни (secondary data analysis) и обзор на научни публикации, достъпни в световните библиотеки. Изведени са петнадесет остро конфликтни зони в сферата на четенето, чието регулиране и управление изисква библиопсихологичен подход. В процеса на изследването се установават и два непопулярни приноса на Николай Рубакин към теорията на комуникациите – създава комуникационната формула с петте „К“ десетилетия преди Харолд Ласуел и формулира метода на библиопсихологическа археология половин век преди да се появи дисциплината „медийна археология“. Възможностите на библиопсихологията все още не са оползотворени, въпреки че тя е предмет на изследване на други науки като библиотекознание, библиография, психолингвистика, езикознание, психология. Съвременните опити за развиване на тази научна дисциплина са недостатъчни. Много често вниманието на изследователите се насочва към други науки, тъй като предметът, който тя разглежда, е значително по-сложен.