„Песни от катуна“: Дебютът на Усин Керим като легитимация на „ромското присъствие“ в българската литература от епохата на НРБ

Abstract

Статията разглежда дебютната стихосбирка на Усин Керим „Песни от катуна” (1955) като пример за литературна легитимация на ромския етнос в българската тоталитарна среда през 50-те години на ХХ век. Разгледан е успехът на този дебют сред критиката и сред читателите, съпътстван от институционалното порицание на поета като „пияница“ и „скандалджия“. В контекста на асимилационната политика на БКП спрямо „циганското малцинство“ Усин Керим е избран за една от културните емблеми на своя етнос – млад автор на ромска поезия, създавана на български език, вписваща се в новата социалистическа култура. Подчертан е образният фундамент на Усин-Керимовата лирика (легендарният свят на ромските приказки, възпяването на ромската романтична виталност и на циганската чест), но вече в перспективата на модернизационния скок чрез преодоляването на изостаналостта на циганите-чергари и включването им в организирани трудови делници в името на „единната социалистическа народност“ и Родина. Книгата „Песни от катуна“ превръща лирическия герой на Усин Керим във фигура на успеха – еталон за ромската общност в НРБ, неин лирически говорител, утвърждаващ идеите за нов интегритет под егидата на „социалистическия патриотизъм“.