Критерии за измерване на социалната ефективност (Criteria for Measuring Social Effectiveness)

Abstract

Bulgarian abstract: Дефинирането на социалната ефективност и социалната технология е в основата на методите и моделите за оценка, вземащи предвид широкия набор от обективни и субективни фактори. Методиките за оценка на ефективността на социалните програми (проекти) са свързани с насочеността на социалната система към социална защита и социално обслужване на населението и използването на процесния подход и прехода към програмно-целеви методи, очертавайки основни проблеми, механизми за социални услуги и задачи за измерване, определяши базовите изисквания към оценката на ефективността на социалното програмиране и различните етапи. Разглеждайки всички тези въпроси, изследването предлага модел за оценка на ефективността на социалното програмиране, базиран на подхода на „организационната ефективност”, обхващащ съвкупността от определени елементи - система за придобиване на ресурси, избор на цели, оценка на въздействието на външната среда, избор на стратегия, спазвайки принципа „какво-ако” и приоритетите в социалната дейност, произтичащи от динамичните промени в социалната среда. Специален акцент се поставя на диференцирания ефект върху висшите училища, в зависимост от областта, в която осъществяват преподавателска и изследователска дейност, както и на особеностите на университетския бизнес модел в променящата се среда за развитие на висшите училища. English abstract: Defining social effectiveness and social technology is in the basis of the methods and the models for assessment taking into account the broad spectrum of objective and subjective factors. The assessment methods concerning the effectiveness of social programs (projects) are connected to the purpose of the social system to social protection and provision social services to population and the use of the process approach and the transition to program-target methods outlining the some main problems, mechanisms in social services and tasks of evaluation determining the base requirements towards the assessments of the effectiveness of social programming and different stages. Discussing all those issues, the study makes a proposal for a model for assessment of the effectiveness of social programming based on the approach of “organizational effectiveness” embracing the totality of certain elements - system of resources acquisition, choice of goals, assessment of the impact of outer environment, choice of a strategy, conforming to the principle “what-if” and the priorities in social activity coming from dynamic changes in social environment. Special emphasis is placed on the differentiated effect on universities, depending on the area in which they conduct teaching and research, as well as on the peculiarities of the university business model in the changing environment of the higher education schools.