Abstract
Aim: To analyze the prognostic factors and create a model for survival in patients after interventional carotid revascularization. Methods: In 329 patients after carotid artery stenting (CAS), the median (MS) and overall survival (OS) were calculated for a follow-up period of 2-101 months. All patients underwent coronary angiography prior to carotid stenting and, if indicated, coronary revascularization. 4 groups of factors were analyzed: carotid disease, coronary artery disease (CAD), underlying cardiac pathology and concomitant diseases. Results: MS in all patients was 86 months, OS at 1, 3, 5, and 9 years was – 94%, 85%, 73%, and 51% respectively. Event free survival was 85 months. Log Rank- Mantel-Cox analysis demonstrated significantly reduced MS in 21 tested factors, most of them related to CAD. Two-step multifactorial Cox regression analysis defined only 7 of them as independent prognostic factors for the survival of patients after CAS: left main stenosis, complete revascularization, late myocardial infarction (MI), stroke, age over 70 years, valvular disease and carotid score. Conclusion: Survival of patients after CAS is limited mainly by CAD and underlying cardiac pathology. Staged revascularization treatment strategy may improve the prognosis and survival of patients with both carotid and coronary disease.
Highlights
Каротидната атеросклероза е сред водещите причини за неврологична заболяемост и смъртност
Неусложнено каротидното стентиране е при 97,7% от пациентите при използване на стент със затворена клетка, при стентиране с отворена клетка със свободна зона 5,89 mm2 е 88,0%, а с отворена клетка – свободна зона 10,71 mm2 е 80,0% (p < 0.000)
Monaco M, Stassano P, Di Tomasso L et al Systematic strategy of prophylactic coronary angiography improves long-term outcome after major vascular surgery in medium- to high-risk patients: a prospective, randomized study
Summary
Да се анализират прогностичните фактори и да се създаде модел за преживяемостта при пациенти след интервенционална каротидна реваскуларизация. При 329 пациенти след каротидна интервенционална реваскуларизация е изчислена медианата (MS) и общата преживяемост (OS) за период на наблюдение 20-101 месеца. При всички пациенти преди каротидното стентиране е извършена коронарна ангиография и при показания – коронарна реваскуларизация. Анализирани са 4 групи фактори: каротидна болест, коронарна болест, подлежаща сърдечна патология и придружаващи заболявания. Посредством двустъпков многофакторен Cox-регресионен анализ като независими прогностични фактори за преживяемостта на пациенти с каротидно стентиране се оказаха само 7 от тях: LM стеноза, пълна реваскуларизация, късен МИ, преживян инсулт, възраст над 70 год., клапна болест и каротиден скор. Изводи: Видно е, че преживяемостта на пациентите с САS е лимитирана основно от показатели за КАБ и сърдечна патология. Тяхното поетапно коригиране е в състояние да подобри прогнозата и преживяемостта на болните с каротидна стеноза, съчетана с КАБ
Sign-in/Register to view highlights & summary Sign-in/Register to access full text options 
Free) 
Talk to us
Join us for a 30 min session where you can share your feedback and ask us any queries you have
Schedule a call
