Investigation of the functional vision of low-vision children after long-term visual rehabilitation

Abstract

Въведение Според определението на СЗО - слепи деца във възрастта от 0 до 15 години са тези с най-добре коригирана зрителна острота на по-доброто око, по-малка или равна на 0.1 (6/60). За тежка зрителна инвалидност при деца е прието коригираната зрителна острота на по-доброто око да е по-малка или равна на 0.3 (6/18). При децата с нарушено зрение е приет терминът „зрително подпомагане`, докато при възрастни - „зрителна рехабилитация`. Цел: Да се изследва функционалното зрение на деца от училището за слепи „Проф. д-р Иван Шишманов` - Варна, като се оцени ефектът от дългогодишното специализирано обучение и зрително подпомагане. Материал и методи: През 2009 г. и 2018 г. са изследвани деца от училището за слабо зрящи „Проф. д-р Иван Шишманов` Варна. На първа визита през 2009 г. са обхванати общо 23 деца, a на втора през 2018 г. - 16 деца. При първия преглед са изследвани зрителната острота и обективното състояние на очите, a при втория - зрителната острота и функционалното зрение, чрез специално разработен адаптиран въпросник. Зрителното подпомагане се осъществява чрез помощни увеличителни средства. Резултати: На първата визита са изследвани общо 23 деца от 1-3 клас, a на втората - 16 ученика. През 2009 г. едноочно намалено зрение е установено при 5 деца, a двуочно намалено зрение - при 18. На 10 деца е препоръчано зрително подпомагане чрез лупа, 6 са насочени за корекция с диоптрични очила, при 4 е била възможна подготовка само на Брайл и при 3 - няма препоръка, справят се добре. Девет години по-късно се установява, че общо 11 деца ползват лупа, като 7 от тях използват и лупа и електронен увеличител, само едно дете ползва очила и лупа, a останалите три деца - само лупа. Най-предпочитаното увеличение на използваните лупи е 5х - при 6 деца (37.5%). Трима ученика се ограмотяват само на Брайл. Оценката на функционалното зрение показва положително развити уменията за близко виждане - учениците държат правилно оптичното средство в 93.75% и разпознават лице в 81.25%. Оценката за дейностите на далече показва 100% справяне със стълби. При 50% все още се налага допълнително обучение с увеличително средство, a само в 12.5% се отхвърля изцяло помощното средство. Заключение: В нашето проучване се установи, че повечето от децата със зрителни увреждания имат остатъчно полезно зрение. Ограмотяването с Брайл често се използва в комбинация с плоскопечатния шрифт, в допълнение с увеличен или уголемен шрифт чрез оптични или електронни средства. Всички ученици от специализираното училище владеят Брайловата азбука, но близо две трети използват и плоскопечатния шрифт. Високата им мотивация за справяне с увеличително средство съвпада с добрата им адаптация и развити умения. Това потвърждава ефективната нужда от зрителна рехабилитация на колкото е възможно по-ранна детска възраст.