Immunomodulatory therapy in the management of multiple sclerosis-associated uveitis

Abstract

Цел Оценка на ефективността на некортикостероидната имуномодулираща терапия за постигане на ремисия или продължителен контрол на възпалителната активност в случаи на увеити, асоциирани с множествена склероза. Методи Ретроспективно проучване върху 10 пациенти с увеит и множествена склероза на Massachusetts Еуе Research and Surgery Institution. Преценката за ефективността на терапията се основаваше на контрола на възпалителната активност на увеита. Резултати Всички пациенти бяха от женски пол и бяла европеидна раса и средна възраст 49.З години. Интермедиерен увеит имаха 6 болни (60%), панувеит- З (З0%), заден увеит- 1 (10%). Всички случаи бяха двустранни. Имуносупресивната монотерапия беше с метотрексат при 5 пациенти (50%), микофенолат мофетил- при 4 (40%), даклизумаб - при 2 (20%), циклофасфамид-при 2 (20%), метотрексат- при 1 (10%), и циклоспорни-при 1 (10%) пациент. Комбинираната имуномодулация беше с микафенолат мофетил и циклоспорни в 4 случаи (40%), азатиоприн с циклоспорин - в 2 (20%), и метотрексат и циклоспорин - в 1 (10%). Всички пациенти използваха кортикостероиди в периода на проследяването. Седем болни (70%) провеждаха терапия за множествена склероза, от които при З (З0%)- с глатирамер ацетат, интерферон бета- 1 -а- също при З (З0%), и интерферон бета -1 -б - при 1 (10%). В края на периода на проследяване при 1 пациент увеитът беше в ремисия след терапия с азатиоприн, a при 5 болни (50%) процесът се контролираше от продължителна терапия с имуносупресори и/или кортикостероиди. ПриЗ пациенти (З0%) се наложи имплантация на вътреочен кортикостероиден имплант. Заключение Конвенционалните имуносупресори могат да осигурят продължителен противовъзпалителен контрол при пациенти с множествена склероза - асоцииран увеит. В настоящото проучване специфичните за множествена склероза имуномодулиращи медикаменти - интерферон бета 1 - алфа и бета и глатирамер ацетат, бяха ефективни за екстраокуларните прояви на заболяването, но не успяхме да демонстрираме категорично благоприятно повлияване на вътреочното възпаление.