Статията разглежда превода на книгата "Meet Bulgaria" (1931) на американския мисионер Р. Х. Маркъм на български език, осъществен през 2024 г., като обръща специално внимание на частите, посветени на народното творчество и литературата. Проблематизира отказа от превод на народните песни и някои от поговорките отново на български език, като част от тях са изпуснати, а други са оставени на английски език в българското издание. Също така се спира на избора на Маркъм кои български литературни творци и каква част от техните творби да представи на англоезичния читател.

През 2024 г. дисциплината "Конферентен превод от/на славянски езици" във Факултета по славянски филологии на Софийския университет "Св. Климент Охридски" отбеляза своя първи юбилей. За тези 10 години над 150 български и чуждестранни студенти са преминали през обучение по основните видове устен превод, превод на филми и субтитриране. Настоящото изследване цели да обобщи най-често срещаните трудности, с които студентите се сблъскват в часовете по конферентен превод от/на славянски езици, както и да предложи стратегии за справяне с тях. За целта на изследването е проведена анкета с настоящи и бивши студенти слависти, изучавали конферентен превод в СУ.

W 2025 roku obchodziliśmy 57 rocznicę inwazji wojsk radzieckich na Czechosłowację w sierpniu 1968 roku. W czasie, gdy inwazja wojsk Układu Warszawskiego zakończyła reformatorską Praską Wiosnę, Karel Kryl, autor antykomunistycznych pieśni protestu i słynnej piosenki "Bratříčku, zavírej vrátka", nagrywał swój pierwszy album o tym samym tytule. W tym okresie stał się rzecznikiem okupowanego narodu, w 1969 roku wyemigrował, współpracował z rozgłośnią radiową Radio Wolna Europa i nadal walczył z reżimem komunistycznym. Także po 1989 roku krytykował wydarzenia polityczne i społeczne w swojej ojczyźnie. Karel Kryl kilkakrotnie występował w Polsce, mówił i śpiewał po polsku, przyjaźnił się również z polskimi piosenkarzami (Jacek Kaczmarski, Antonina Krzysztoń i inni). Częścią artykułu są również oryginalne tłumaczenia.

Статията разглежда предизвикателствата пред превода на филмови загла- вия. Като особен вид оними, заглавията на филмови произведения имат своя структура и правила, на които се подчиняват. Превеждайки заглавия, преводачът превежда и част от културата и естетическите идеи, така че разликите между публиките на един или друг филм имат значение при избора на подходящ превод на заглавие. Изборът на стратегия за превод се определя както от спецификата на изходния текст, така и от потребността за прагматична адаптация на текста, затова и социокултурните влияния принуждават преводачада приспособява и да изпуска онези елементи, които в приемащата култура няма да бъдат разбрани или приети. В статията се разглежда превода на заглавия на три англоезични сериала на бълагрски, в коитозаглавията на филмите съдържат културни препратки, идиоми, крилати фрази, препратки към книги и музика или жаргон, които може да нямат директен превод или еквивалент на друг език.